Поетесата Мариана Ангелова в Атина

Мариана Ангелова – родена в града на мечтите – Димитровград, но ги осъществява в Хасково чрез семейството и работата си в областта на здравеопазването. Завършила е Медицински  университет София и Журналистически факултет на СУ „Св. Св. Климент Охридски“. В момента работи като медицински представител във фармацефтична фирма.

Впрочем мамят я дългите пътища, обича да пътува, да се докосва до непознати места. Желанието й да опознава все повече хора, градове, държави и да вниква в техните съдби , я кара да пише поезия. Вълнението да се докосва до древната история на земята, до тайните на великите творци, оставили ярка диря след себе си, рожда и първите й куплети.

Мариана поддържа страстта си към латино-танците и пренася аромата на танцуваща жена в стиховете си.  Танцът е вплетена метафора в  заглавието на книгата, изразявайки нейната същност.

Първата й книга  „Танц върху жарава“ е в памет на младата художничка Христина Христова, която е оставила траен спомен в сърцата на близките й хора, а стихосбирката оживява чрез нейните картините.

Стиховете  са цветен, емоционален пътепис на местата, където е била и чувствена картина на изживяното. Насладете се на тази емоция.

Книгата е реализирана чрез издателство Онгъл гр. Варна с ISBN 9786197373493, 2019г.

 

 

Следи в пепелта

 

Ти всичко лесно взе от мен,

всъщност – дадох безрезервно.

Оставих си душата в плен,

за теб да тръпне безпределно.

 

Ти всичко лесно взе от  мен…

Сърцето си изсипах в ручей.

Кипи кръвта ми всеки ден!

Пристъпвам боса в този случай.

 

Ти всичко лесно взе от мен –

пламък от жарта голяма

и слагаш съчките от клен,

край в сезоните да няма…

 

Ти всичко лесно взе от мен-

страстта, духа и любовта!

Рисувам с думи ден след ден,

следи остават в пепелта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако душата ме боли

 

Инстинкт е да обичам страстно,

щом сърцето ми гори.

Инстинкт е да ревнувам властно,

ако душата ме боли.

 

Инстинкт е да те дишам за отмора,

полегнала на твойта длан.

Инстинкт е да заспивам от умора,

мечта, превърнала се в блян…

 

Инстинкт е да те търся във звездите,

следи при тях оставя любовта.

Инстинкт е да блестят по теб очите

след всяка падаща звезда.

 

Инстинкт е да се храня със надежда,

и половината от нея да ти дам.

Инстинкт е да раздавам обич с нежност

и никога да не оставаш сам!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Старата къща

 

Зелена  е смокинята на двора,

привела клоните от спомен,

а близките акации с умора

люлеят страсти във хамак огромен.

 

В зелено сгушила се още…

Къщата ни стара проговаря,

глъч от детството се чува нощем.

Мама седнала e – огънят догаря!

 

Миналото в скрина тихо чака,

отдавна в прах са спомени игриви.

Детството – заспало под сачака,

прелиства страници oт дни щастливи.

 

Самотна къща портата отваря,

изпраща ме на прага и се връща.

Крачка смело в бъдещето правя,

но винаги назад глава обръщам!

 

 

 

Пътува в Сена моята душа

 

Париж е леко уморен,

от спомени заплетени в листата.

И тук започва моят ден

с блясък от парижката позлата.

 

Пътува в Сена моята душа,

от кулата на Айфел тя наднича.

Любов под мостовете- не греша!

Тук всеки иска просто да обича…

 

А Нотрдам снагата извиси,

величествено в Сена се оглежда.

Безброй са хората с добри души,

на Бога кланят се с надежда.

 

С любов създаден е света,

изящество от Лувъра възлиза,

възпята нежна,  женска красота

във Артемида, и във Мона Лиза.

 

Във нощите, изпълнени със страст-

любов и грях се гонят лудо,

танцуват в кабарето до несвяст,

а в храма на Монмартр става чудо.

 

Стоя край Сена и …обичам!…

Мечти изпълват тишината.

Над мен е Бог! На ум изричам:

душа си давам за отплата!

 

 

Дъжд във Флоренция 

 

Флоренция – изпълнена със блясък!

Коледа е! Всичко е в звезди! 

Всеки хванал е ръка на някой. 

Празнично е! Нищо, че вали… 

Уфици смело сцената отваря-

живот от камък и моминска плът!

Мадоната безмълвна проговаря.

Въздиша се по мраморната гръд! 

Символ е Давид! Велик! Голям! 

Микеланджело излял го е с труда си. 

Мечтата на жена остава там,

ако мъж превземе я с духа си. 

 

Китара…песен…светлини… 

Мостът на Векио ! Ключе едно… 

Звезди танцуват под звезди… 

Щастие!… Не идвало само!

 

 

 

Приказка в Дубай

 

Пустиня, пясък, дюни до безкрая,

водата лукс е – като глас на птичка.

Ръка човешка може да извае,

приказка в Дубай, и то във всичко.

 

Пингвини, ски и топъл сняг,

скиори гонят слалома в летеж,

шейни се вихрят с детски смях,

създават спомени, обвити в скреж.

 

Кулите надничат от небето,

златен дъжд по пясъка се стича.

Няма смях, но чува се морето…

Душата морна на бетон прилича.

 

Блясък, злато, перли… ето:

с години бедуините събират.

Пари и лукс са заедно, където

човешката душа раздират.

 

Лукс и бедност тука се заричат,

хляба си по братски да поделят.

Всички  те пред Господ коленичат,

но живот на касти ги разделя.

 

Бедуин в пустинята разказва:

-Приказка ли е това? Живот – един!

Някои, родените във лукс – наказват.

Други – светят с лампата на Аладин!

 

 

 

 

Надежда

 

 

Съдбата поръси ме с малко живец,

с минути в ръката си тичам.

Стрелката рисува живот по конец,

живот, който аз си обичам.

 

Идва отново поредния час,

минутите лудо препускат,

лукс е по тебе да бъда в захлас,

в света ти без страх да се впусна.

 

Тича минутата в смях и сълзи,

показва със пръст вертикала.

Стрелката не може да спре да пълзи

сърдита по кръглата скала.

 

Когато изтръпне душата-ридай!

А времето спира да диша.

Поглеждам назад и искам безкрай

доверие в теб да напиша.

 

– Бързам! До после ! Нали ще си там?

В часове се денят ми подрежда.

-Тук съм! И чакам отново със плам!

Наричай ме просто „Надежда”!

 

 

 

 

 

 

 

 

Парченца живот

 

Морето в хоризонта се топи,

вълните страстно се прегръщат,

иска ми се вечно да си ти,

пясъчни мечтите ме обгръщат.

 

Понякога  със тиха доброта-

морето е в синята премяна,

а друг път – след вулкана от страстта,

кипи нагорещена пяна.

 

Лудост ли е този хоризонт?

Мечти се гонят в чашата със бира.

Много са парченцата живот-

в пътека лунна морето ги събира.

 

Хоризонтът се е сгушил в теб

и ухае на узряла вечност.

Бе до вчера просто късче лед,

а днес изпълваш ме с човечност!

 

 

 

 

 

Почни с доброто

 

Усмивка….синева….небе красиво….

Отпивам глътка, две – кафе горчиво,

полъх от липа погали ми челото:

изгрее ли денят – почни с доброто!

 

Приятелство в годините ликува,

емоции събира и щурува,

аз спомена красив рисувам вече,

в небе и морско синьо е облечен.

 

И горски смях по склоновете тича,

шепот на листа ума съблича,

внезапен дъжд сълзите си пророни

и гостите неканени  прогони.

 

Лозницата на село – натежала,

плода на мойто детство е събрала,

а къщата ме чака уморена,

с духа на миналото – подредена.

 

С лъчи са мислите ми осветени,

с латино-вкус са дните подредени

и в спомена си детски  лягам нощем.

Картина цветна е животът още!

 

 

 

 

 

Шик по френски

 

Лазурен бряг, морето-синьо,

гларуси воюват за храна…

Блясък… стил… и чаша вино-

шик по френски – през деня.

 

Яхти, изморени в дълъг път,

в Ница, Кан, в Монако акустират,

в благословения от Господ кът,

спокойствие във лукса те намират.

 

Сградите – във стил са Рококо,

Казината пълни са с със надежда,

и грабват жадното за лукс око,

което поглед пред парите свежда.

 

Замъкът, изправил се на хълма,

история от векове разказва…

Традиция и свобода допълват

блясъка на тази светска слава.

 

Порше, ферари и мотори,

луксозни яхти, скъпи казина…

Като във френските шансони,

се къпят в лукса на света!