В информацията е твоята сила!
Животът е падане и изправяне!
Много често има информация, която е заложена в спиралата на живота на всеки един човек и на всяко живо същество!
Тогава хората са по-силни и по-бързо се изправят!
Ето няколко мъдрости от живота:
Навсякъде може да влезеш, стига да знаеш как
Всяка врата можеш да отвореш, стига да знаеш как
Във всяка от тези мъдрости има думата обич, в която винаги е вложена нежност и много любов. Как може едно малко семенце да се преъврне в крехко цветенце, тъничко и слабичко, да пробие скалата и да излезе на бял свят. Помага му слънцето и топлината. И ако вие имате силата на слънцето и топлината, ще можете да пробиете скали и планини и да постигнете мечтата в живота си.
Това не са наставления или диктовка, как трябва да живеем – това е една истина, която е доказана от живота и всеки трябва да се замисли сам, колко и защо трябва да бъде информиран!
Това са само примери, за това, до каква степен и защо – човек може да бъде информиран!
И колко тази информация ще му помогне в живота?!
Най-важното нещо, което се цели с това е не да мислим правилно (защото правилното мислене е много относително), а просто да мислим!
Когато можем?!
Понякога животът ни е труден и няма кой да ни информира за най-важното, от което в момента имаме нужда и тогава попадаме в капаните, от които човек трудно се измъква!
Но ако мислим позитивно и обичаме всичко и всички, тогава със сигурност винаги ще се измъкваме от капаните!
Много е писано по темата, но ние всички знаем много, често казваме, че знаем всичко, а на практика се оказва, че нищо не знаем!
Един от съветите е винаги да питаме, никога да не казваме, че знаем!
Можем да вземем пример от японците и китайците, защо те винаги питат и не се срамуват от това, че някой ще каже, тоя пък не знае толкова прости неща. Има един номер в питането и е много важен! Прилагайте го винаги.
Винаги питайте като казвате:
Аз имам мнение по въпроса, но ще ми бъде интересно, вие как го правите, ще бъда любопитен да ми покажете вашият опит!
За всеки човек най-важното нещо в живота е здравето
Но за да имаш здраве са необходими условия за добър живот. Независимо къде ще живееш, ти имаш нужда от пари. И в крайна сметка всеки стига до извода, че за да имаш здраве, трябва да имаш пари, а те се получават като се трудиш.
Пари за нормално съществуване
И така, когато се трудиш получаваш пари, но знаеш ли как да ги вложеш и умножиш, а не да ги губиш. Защото много хора, знаят как да печелят, но не знаят как да запазят тези пари или по-точно не знаят как да ги вложат за нещо полезно или още по-точно казано – не знаят как да ги съхранят ИЛИ да се множат и размножават.
Наивни или добри, но чак глупаво-добри,
голямата грешка, която се осъзнава след години
Защото има други хора, които знаят как да ти вземат парите, ако ти си от наивните или от глупаво-добрите.
Вие от глупаво-добрите ли сте или от наивните?
Защото има добри, но информирани? Те не могат да бъдат наивни!
Наивни са, защото не са информирани и не желаят никога да се информират?
И стигаме до извода, че когато знаеш как да запазиш парите си и да ги употребиш така както ти искаш – означава следното.
Някой ти иска пари назаем или за услуга?!
Ако не си сигурен за какво ги даваш, не ги давай, докато…!
Докато не се убедиш, за какво са, не трябва да даваш парите си!
Ако е за нещо, без да знаеш какво е то, пари не се дават, ако е да помогнеш на някого безвъзмездно, преценяваш, но ако имаш в излишък, давай?
Народът е казал,
Пет пъти мери и тогава режи
Петдесет и пет пъти се информирай
когато ти искат пари и тогава давай!
Петдесет пъти питай и се информирай за какво даваш парите и на кой!
Ако нямаш доказателство, че си дал пари за нещо е твоя грешна стъпка, не търси виновни. Трябва да си наясно със себе си.
Какво печелиш от това или какво губиш?
Давай само на гладния, но ако имаш в излишък!? Защото ти не си виновен и не можеш да си създаваш вина, така няма да помогнеш на гладния, а себе си може да натовариш, но и да си създадеш проблем.
Оправдания винаги има, но те не са за сериозните хора.
Ако не се познаваш, това е сигнал какъв си.
Никой не ти взема парите насила!
Ако не си информиран достатъчно и даваш пари, ти ги даваш като подарък… тогава нямаш право да обвиняваш!
Преди да дадеш пари, се информирай добре
– десет пъти питай и разпитвай за какво, на кой и тогава действай.
В информацията е твоята сила, от теб зависи какъв ход ще направиш, може да допускаш грешки, това е съвсем нормално, но не фатални, пак от теб зависи!
Бъди сигурен, че ще се намерят хора, които ще са няколко стъпки преди теб и ще знаят какво ще последва. Те знаят мазно и красиво да говорят, но това е част от информацията – програма за печелене на пари… но запомни и нещо друго, безплатен обяд няма, ако искаш да имаш нещо в живота си, трябва да платиш!?
Сложното в живота на много хора
е безпрекословната вяра
Сложното в живота на много хора е безпрекословната вяра към тези, които са готови винаги да ти помагат.
От там идват и проблемите. Вярваме, така сме възпитани, но сляпата вяра води много често до задънена улица.
Наскоро чух едно момче излязло от затвора да казва: Дори и да те поздрави някой, трябва да се замислиш, защо го прави?
Ако потърсим помощ от доказаните истини в света на философията, ще разберем какво казват философите и може би това ще ни служи като урок.
„Мислиш ли различно – развиваш, мислиш ли логично – поправяш, грешиш ли – се научаваш, но само съчетани водят до прогреса“
Конфуций
Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят.
Джордж Сантаяна
За вярващите и
невярващите за доброто в живота
Много от хората си мислят, че така им е писано.
Други се оплакват, че все някой им прави магии. И за едните и за другите животът внася сложности, от които трябва по някакъв начин да се излиза.
Но ако са запознати или информирани и могат да разберат какво точно им се случва, вероятността да се справят по-бързо с всяка сложна ситуация, в която са попаднали е повече от възможно.
Какво е важното и основното, което трябва да знае един човек: че важното и основното в живота за всички е толкова еднакво, колкото и различно…
Познаваме ли се добре?
Знаеш ли ти кой/коя си, познаваш ли се? Ако не знаеш нищо за себе си или поне не си се замислял, отдели малко време за това.
Започни да разговаряш с човека в огледалото. Попитай го какво има и какво му липсва, защо недоволства и от какво е доволен, попитай, дали е щастлив или нещастен. Може да звучи смешно, но защо не опиташ?
Защото, ако не се познаваш и не знаеш кой си и от какво имаш нужда в момента, не можеш да продължаваш напред. Ще тъпчеш на едно място.
Но ако не ти се стои пред огледалото, настани се удобно на дивана или в леглото и започни същия разговор със себе си, без огледала и подобни, ще има същия резултат!!!
Така ще разбереш имаш ли задачи да изпълняваш, имаш ли приятели и врагове и ако имаш, за какво ги имаш, за какво са ти, няма ли да се запиташ?
За предпочитане е да застанеш пред огледалото и да се разгледаш добре. Харесваш ли се? Знаеш ли на колко години си? Знаеш ли какво искаш в момента, знаеш ли какъв проблем имаш. Ако е само един, си добре, но ако си мислиш, че всички проблеми са в теб, не е добре. Също, ако си мислиш, че ти нямаш никакви проблеми, също е голям проблем, помисли!
Вече си разговарял и знаеш какво искаш, но идва по-сложното. На кой да се довериш. Защото човек сам не може да прави много неща, особено ако има проблеми за решаване. Така стигаш до извода, че ти трябват пари. Сигурен си, че без пари нищо не става?!
§ Случаѝ в България и по света §
Един от случаите – 1
⊗♣♦‰←
Решаваш да заминеш за чужбина, за някъде, където можеш да изкараш пари. Но тук има един малък проблем. Не знаеш как. А годината е 2019. Свободен си да живееш както всички, да работиш и да получаваш някаква заплата, с която да живееш нормално.
На тридесет и две години си, млада и красива. И решаваш да заминеш някъде. Това е последното решение от разговора ти пред огледалото.
Не се решаваш да заминаваш, защото чуваш какво ли не, че е трудно, че трябва да знаеш някакъв език. А ти не знаеш никакъв, ама нищо от езици, освен математика и физика, това си завършила, но езиците винаги са ти били някак не на място. Знаеш, че сега техниката е на такова ниво, че можеш да превеждаш директно на какъв език си искаш, но такава работа явно много труддо се намира. И така оставаш да мислиш, да мислиш, но нищо не се получава само с мислене… Така оставаш и без огледалото, в мисли и в мисли.
Един от случаите – 2
⊗♣♦‰←
Живеееш в чужбина, но вече си пенсионерка. Трябва да се прибираш в България, но не ти се прибира. А искаш да се върнеш. Спомняш си колко трудно ти беше, когато напусна България, трябваха ти поне две години, докато свикнеш. Но свикна толкова много с тази държава, че сега не ти се иска да се връщаш. Тук, в другата държава всичко ти е подредено, имаш всичко, но чувстваш липсата на българското и на родното. И погледът ти е все натам. Как ще се върна, като няма да има с кого да разговарям, толкова сме различни с хората, които живеят в България. Толкова много разлика, а сме българи, така оставаш с мислите и с огледатото и без огледалото не виждаш решение на проблема ти.
Един от случаите – 3
⊗♣♦‰←
Българка работи в чужбина без документи. На последната работа, която е само за два месеца се разболява и решава да си замине за България, за да се лекува. Спечелила е достатъчно пари, за да си плати сумата, която се изисква от държавната каса, за да възстанови правото си на лечение. Така ще бъде по-лесно, защото ще живее при дъщеря си, която също е без работа. Разведена майката и дъщерята също! Но майката живее с мисълта, че парите, които е спечелила ще стигнат за няколко месеца и за нея, и за семейство на дъщеря ѝ, която също има момиченце.
На излизане от метрото, натоварена с голяма чанта и малки сакчета, разбира, че са ѝ откраднали дамската чантичка, която е била прикрепена към голямата чанта. Отчаяна и объркана тя тръгва към автобусната спирка, като напипва в джоба си дребните монети. Забързана не разбира как стъпва накриво, подхлъзва се и пада с голямата чанта до тротоара. Разбира че нещо сериозно е станало. Не може да се изправи. Чакащите наблизо викат веднага линейка и жената е закарана в болница. Там престоява повече от двадесет дни. Трябва да напусне леченото заведение, защото няма как да се оправдае певече престоя ѝ. Излиза на улицата без стотинка, без нищо. Близките българки са ѝ помогнали с дребни суми, но няма кой да се грижи за нея. С гипсиран крак остава на улицата и се моли за чудото. Няма кой да я прибере и да се грижи за нея, а има и други здравословни проблеми. На кой да говори, за какво да говори, изоставена и слаба в чуждата страна без две стотинки, без да може да говори дори със себе си, за какво да говори, какво да разисква и с кой… за какви пари…